severianin (Валентин Чернев)
417 677
12 мар. 2013 г., 07:54

Вечност II 

  Поэзия
531 0 5

 

ВЕЧНОСТ ІІ

 

             На внучките ми Рая и Деница

 

У нас вали.

Отвънка сух е здрачът,

но вътре влага мокри моя гръб –

за нещо свое внучките ми плачат

и моят свят се дави в детска скръб.

 

Трогателни сълзи, гореща влага,

която смешно руква изведнъж.

Момиченцата тръгват да си лягат

и ще престане този странен дъжд.

 

Децата вече са успокоени –

тъй доверчиви в детския си свят,

но техните сълзи ще капят в мене,

ще парят в мен и след като заспят.

 

Те още не познават скръб такава,

която срутва планини над нас.

И по-добре!

Дано не я познават

до сетен дъх, до сетния си час.

 

Децата ми все още не разбират,

че няма много дълго да са с мен,

че на земята все пак се умира,

че даже те в един далечен ден...

 

Не позволявам!

 

Всичко друго може

на този лош, неблагодарен свят,

но не децата...

Чуваш ли ме, Боже?

Децата ни са вечни.

Нека спят!

 

 

© Валентин Чернев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??