Пели ведите песен за заробена вода…

Пели ведите и изпели се над няма река…

И тичали надолу стремително към черен чертог,

кой песни непети - небивали въртял в своя въртоп…

Те пели, ведите, за няма вода

и падали с нея стремително в глуха река…

А долу ги срещал дяволът и сам себе проклинал,

бранейки до тялото свое последната самодива…

И пели, и плачели ведите за своята участ,

която посред черния плащ се извивала

и змията на огъня виела насред леда,

що мрачно прониквал и обладавал нозете им…

Песни на залеза, песни на падащи зими,

изтръгнали сърцето на дявола, който сам

в бял плащ го завивал и оставил до него

очите на своя гълъб с покрусени крила…