Веднъж разбито, сърцето на жена
много трудно може да се излекува.
В клепачите ù меки ще шуми дъжда
и спомен от последното сбогуване.
И като вино - кисело, но захарта
във него никога не ще достига.
А казват, от батака най-боли глава
и дълго след това ти се повдига.
И ще се усмихва, ала не съвсем,
(само тя ще знае, че не е щастлива).
Нито алкохолът, нито някакъв мехлем
ще я накарат да се чувства жива.
Веднъж разбито, сърцето на жена
като играчка – трудно е да се поправи.
Само този, който предизвикал е дъжда,
ще ù помогне завинаги да го забрави.
© Сияна Георгиева Все права защищены