Векове от мъка

26 мая 2009 г., 08:12

Поэзия

636 0 2

Когато бялото ми бяга
и розите отказват да цъфтят,
останалите притчи се изплъзват
и самотата в крайчеца
на устните
потича
като медени отрови...
Когато истинската жажда
не гони възприятия,
а усмивките се удрят
в блиндирани от мъст врати...
Тогава колко ни остава? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Векове от мъка

Искате да прочетете повече?

Предложения