В Е Л И К Д Е Н

Звънят камбаните свещени,

в нощта се сипят рой звезди.

По улиците осветени

безмълвно крачим аз и ти...

Звънът камбанен ни опива,

сънят се крие в утринта

и песен нежна се разлива,

понасяйки ни над света...

Звездите в перли се превръщат,

небето – в тайнствен океан,

а мракът нощен вежди мръщи,

сред лунен остров окован...

По пътя звезден прах се сипе

и морски бриз сонет шепти,

пътека лунна храмът тих е -

по нея крачим аз и ти...

Далечен девствен път се вие

с цвета греховен на нощта,

Животът в Любовта се крие

и гали нежно Вечността...

28 март 2008