Зелено стръкче е наболо

да търси дневна светлина.

След зимата полето голо

излъчва хлебна топлина.

Дърветата в зелени дрешки

с цвят към слънцето поглеждат

и във зениците човешки

те със радост се оглеждат.

Че даже и по късна доба

от пръст живота се възражда.

Изчезва зимната тегоба

и стрък под шумата се ражда.

Духът възкръсва сред цветята

и светът му става тесен.

А горе- нейде в небесата,

глас Вселената разтресе:

да бъде чудо в чудесата!

И Той наистина Воскресе!