Lilia_Anna (Boyana)
135 529
14 апр. 2021 г., 08:03

Венчание 

  Поэзия » Другая
982 4 11

 

Живяхме с тебе толкова години,

от огън в лед и от небе до кръст.

Погребваха ни падащи лавини,

засипваше ни вулканична пръст.

 

Как дъвкахме юздата на живота

и хляба му ту сладък, ту горчив.

Копривата ни жилеше петите,

до костите ни мокреше дъжд див.

 

Катерехме се, падахме надолу,

ръце протегнали един към друг,

по оня стръмен и прекрасен хълм, по който

родени ли сме трябва да вървим.

 

Напълнихме догоре меховете

на нашите години със винО,

в което отлежава и просветва

на любовта красивото челО.

 

Лицата ни и чувствата ни свежи

превърнаха се в древен пергамент,

дори и шифърът му някой да намери,

едва ли някога ще разчете.

 

Като венчален пръстен в нас душите,

се сляха без начало и без край.

Сега пристъпвам с трепет и признавам -

със теб намерих своя земен рай.

 

© Boyana Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Мария за силните думи! Сърдечни благодарности и на вас, Таня и Иван!
  • Браво!
  • Много е хубаво! Поздравления!
  • Очарована съм от поезията ти, Бояна!💖 Много силна, искрена и чиста!😃
  • Благодаря на всички приятели, които харесаха това стихотворение, за милите и поощряващи думи! Благодаря на Младен за определението "химн на любовта" (е, доста високо) и на Роси за подкрепата му! Благодаря ви Деа и Karolin за красотата, която сте открили в него! Благодаря на Безжичен, че харесва класическата форма във моето писане! Благодаря на Лина!
  • Красота, изрисувана с думи. Хареса ми.
    Поздрави! 🌸
  • "Живяхме с тебе толкова години,

    от огън в лед и от небе до кръст."...
    Поздравления!
  • Съгласна съм с Младен - истински химн на любовта!
  • Хареса ми, че си избрала класическа форма на изразяване, стъпка, ритъм.
  • Много красиво!
  • Прекрасна поезия, Бояна. Образна, силна, завладяваща. А финалът на стихотворението кънти като камбана предаваща истински химн на любовта:

    "Като венчален пръстен в нас душите,
    се сляха без начало и без край.
    Сега пристъпвам с трепет и признавам -
    със теб намерих своя земен рай."

    Поздравявам те!

    П.П. Ти имаш рядката дарба, да ни поднасяш освен прекрасни образци на класически стих и новаторски търсения в кратките форми. Там, обаче, е необходим съвършено друг тип ерудиция, за да бъдат разбрани те и оценени по достойнство.
Предложения
: ??:??