11 дек. 2011 г., 20:11  

Венчило 

  Поэзия » Любовная
2665 0 23
Не потърсих в тревите обичниче –
аз сама ще ти бъда магия:
щом се влюбя, съм бяло кокиче;
щом разлюбя, съм пагубна сприя.
Ще ме срещнеш случайно– невзрачна,
като всички бедняшки момичета.
Но направиш ли първата крачка,
ще повярваш, че вече обичаш.
А когато пропеят петлите,
ще ме имаш – най-призрачно мила.
Ще се сипнат звезди по косите ми –
като свято небесно венчило...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Все права защищены

Предложения
: ??:??