3 дек. 2014 г., 07:44
Като точица в небето,
блести в мрачния ми път,
към мен обръща си лицето,
да освети за мене своя кът.
О, Венера! О, Венера!
Създателка на нова ера!
Щом те зърна, ням оставам,
душата моя стон издава!
Докосна ли те, умирам,
кръвта да ври в мен не спира,
защото аз съм само роб
на космическа любов. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация