7 февр. 2012 г., 23:58

Венозно 

  Поэзия
1051 1 18

Сърцето ми изпомпва кръв и спомени

в абсурдна и боляща циркулация.

Заграчи черна врана в клоните.

Дали природата отново праща знаци?

Вървя в поле с трилистни детелини.

Четвъртото листенце пак го няма.

Дали по-рано някой друг е минал?

И сам си изработвам. Оригами.

Залъгваме се цял живот. От малки.

Все гоним вятъра. Сълзите крием.

Поредната ми тъжна залъгалка –

щастлива детелина… от хартия.

Сърцето ми изпомпва кръв и спомени.

Един от тях запуши всички вени.

Прерязвам ги. От раните отворени

дано накрая изтечеш от мене.

© Мартин Спасов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??