Венозно кормило

15 апр. 2007 г., 11:11

Поэзия

512 0 2

ОПИТАХ СЕ ДА ЗАТВОРЯ В ЧЕРУПКА ПЯСЪКА НО МОРЕТО СЕ ЯДОСА ЗАХВЪРЛИ ВЪРХУ ЛИЦЕТО МИ ПЯНА СЕГА СЕ СКИТАМ ВЪПРОСНО ДЕНЕМ ЖЕНА НОЩЕМ ПЪТЕКА ЗА НЯКЪДЕ. ВРЕМЕТО ВГРАЖДАШЕ СЕНКИ В КОИТО СЕ ТЪРСЕХ КАМЪНИ РАЖДАХА ПЯСЪК ТРОХИ ОТ ВСЕВЕЧНОТО ВИНОТО СВЪРШИ И БЛЯСЪКЪТ ВЕЧЕ Е МЪТЕН ОТ ЖИВОТА ПРЕВИТА НЕ ГЛЕДАМ В ОЧИ НЕБЕТО КРАСИВИ ИЛЮЗИИ УМИРАХА СРЯЗАНИ С ПИСЪК ОТ МОИТЕ НЕРВИ МОРЕТО ИЗПЛЕТЕ ВЪЖЕТА СРЕДНОЩНИТЕ СЪЛЗИ СА СПОМЕН ЗА ГРАПАВИ МИСЛИ И ЧЕСТО СЕ СЛУЧВА ДА КРИЯ ЛИЦЕТО СИ ОПИТВАХ НАИВНА НАИВНИЦА СИГУРНО СЛЕДИТЕ ОТ РАНИ НЕВИДИМИ ЧАК ДО СЪРЦЕТО СА ОСТАНА КРЪВТА МИ А КОЛКО ОТ НЕЯ Е ИСТИНСКА?!