Преминахме с теб през телени мрежи,
оцеляхме в капана на минно поле.
Продължаваме заедно, напук на невежите -
безразлични помежду си още не сме.
Моят съдбовен, незаслужен аплауз си,
акордьор на душата ми, неин звънар.
Вдъхновението си в творческа пауза,
проверен в изпитания верен хусар.
Ти си яворова, спасителна сянка -
стреха над гнездото ни приела да бъдеш.
Майчина пазва си, свилена гранка -
искам до края да си моя присъда.