ВЕРУЮ
До последния ден,
в който престана да дишам,
пак ще търся твоите очи.
Пак ще искам
за Обич да пиша
и ще вярвам в словата добри!
До последния час,
в който сърцето ми спре,
ще обръщам поглед към Теб -
мое мъничко сладко дете.
После времето
нека вземе душата ми
и тогава: Сбогом, небе!
До последния миг
от житейската драма
ще докосвам любими ръце.
Щом Съдбата
била е щедра за двама,
то щастливо е мойто лице.
До последната йота
на своята Истина
ще прославям навред Любовта.
На Живота –
писмо до поискване,
ще оставя - едничка Душа...
Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас
© Кирил Ганчев Все права защищены