В нозете нямам камъни, защото,
по мене хвърлени, не ги събирам.
От думи като изстрели в челото
душата съживявах след умиране.
Ако ги бях запазила, тогава
те щяха в планина да се превърнат.
И този, целещ се в лицето право,
зад нея скрито, нямаше да зърне.
Насън ли Господ беше ме научил –
не знам. Не помня сънища и псалми.
Разбрала бях, че камъкът улучва
в очите който хвърля. Него жаля. ...