28 окт. 2021 г., 09:50
“Весел ден!“
Наивна милувка подари ми,
нечия самотна душа,
преминавайки днес,
покрай старата дървена къщурка.
Това бе една старица,
със закърпено елече,
набръчкана кожа
и закоравели ръце.
А зад очите ѝ полусвити,
гледаше изморено
и остаряло сърчице...
Следобедното, късно-октомврийско Слънце, ...
нечия самотна душа,
преминавайки днес,
покрай старата дървена къщурка.
Това бе една старица,
със закърпено елече,
набръчкана кожа
и закоравели ръце.
А зад очите ѝ полусвити,
гледаше изморено
и остаряло сърчице...
Следобедното, късно-октомврийско Слънце, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
