25 мая 2008 г., 17:53

Ветрогонец 

  Поэзия » Любовная
846 0 21
Оставам вярна на мига и не забравям
да владея възприятията, да усещам,
че все по-силна с тях ще ставам,
а все по-бурни, все по-щури нощите...
Ще пръскам звездна нежностна омая,
и пъкъл ще взривявам до основите...
О, сблъсквам се... любов, по път неведом
и малка съм прашинка във сурова пустош,
и одисея съм във търсене на щастието,
на себе си докрай, докрай оставам вярна!
А как очите искам, искам да напълня
не със сълзи - с негата нежна, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Все права защищены

Предложения
: ??:??