26 окт. 2016 г., 16:47

Ветровито 

  Поэзия
297 0 0

 

 

 

 

Дематериализирах те

в моето сърце –

на фотони дъх, аромат

и чувства,

магнетизиращи в душата ми

момче,

докато хронометърът 

забавено почуква...

и вдъхнал забравен дъх,

упоен от аромат шемèтен,

чувствам, че под мен е връх,

на който милвам ветровете ...

 

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены




 

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??