Какво да направя и как да реша...
Уморена ръката протяга крила.
Везните тежат от едната страна.
И никога равно, и никога в тон.
Викна неволята в есенен хор.
И макар да е тихо разбушува съдби.
Везните тежат и от двете страни!
Животът ти идва на помощ!
Натежава от едната страна...
Преглъщаш и плачеш...
И какво от това?
Животът е пясък,
Изтича през твойта душа.
Вратата отворена -
това е съдба...
Завинаги в спомени,
в споделени мечти...
В отминала младост
и горещи следи!
Недей да решаваш,
недей се коси,
За всичко отминало,
за бъдещи дни,
живота погрижи се!
Везната си ти!
© В.Д.Х. Все права защищены