8 февр. 2014 г., 17:09

Вход - свободен 

  Поэзия
542 0 2

Отворих сърцето си, макар полуздраво:

да влезеш, ако искаш, да тръгнеш - ако можеш,  

поставих табелка с посока „Наляво”,

поръсих трошички за по-нагледно даже.

 

Пътят е кратък, без тръни (обещавам!) -

на четвърт от смеха ти разстояние.

На поглед първичен, от който полудявам,

на болното ми патово желание...

 

И входът е свободен – платих го многократно,

налях по едно и постлах ти дивана.

А ти надникна само и тръгна си обратно.

Но път назад не виждам. Трошиците ги няма.

© Елица Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Намерила си интересен начин да го опишеш!

    Поздрав, Елица!
  • Често ни се струва, че се намираме в много сложна ситуация, а се оказва, че е много просто... почувствах твоята болка!
Предложения
: ??:??