Безкрайна морска шир – очите на дете.
Такова синьо в стих не се описва.
Вълнà по пясъка синджирчета плете
и времето с безвремие ме плиска.
Септември щедро сипе слънце върху мен –
прелюдия към идващата есен.
От много болка и от зими несломен,
все още думите превръщам в песни.
Научих се пред себе си да бъда прям –
където и да си, ще те обичам!
Пред залеза на дните си прекрасно знам:
смъртта като живота е логична. ...