Видения

30 окт. 2004 г., 18:03

Поэзия

1244 0 0

Животът се изплъзва от ръцете ми,
като река изтича - плачеща река.
лъчите слънчеви играят по лицето ми.
Видения, идете си от мен сега!

Идете си! Не ме връхлитайте като Медузи!
сърцето ми с любов е пълно. Очите ви не ще го вкаменят.
Но в мрака таласъмите прииждат на тазлази,
от извора на сълзите ми да те напоят.

Жестока жажда, - огънят на болката подклажда,
но силна съм все още - ще ви победя!
Тъй както слънцето от мрак се ражда,
във сила слабостта ще претворя.

По пътищата на живота аз не ще се влача,
с раздрани чувства, с дрипи от печал.
Не се надявайте, не ще заплача
и моят избор ще е вашият провал.

Видения

Свързани произведения

Комментарии

Предложения