Видима реалност

Пеят птички в простора.

Реката тихо шумоли.

Глъч детски, викове на хора.

Вятър в клоните, шуми, шуми...

Лятото спокойно се е настанило.

Без тревога се разхожда в парка днес

небето, облаците избистрило,

зад тях гори слънцето свенливо.

Надеждата стаена шепне в душите ни.

Очаква откровение, лоялност.

Щорите пак пречат на очите ни.

Да видим видимата си реалност.

26.05.2006 г.

Банкя