Видимо само за сърцето

Ти си въздуха, който дишам,
Ти си слънцето, което ме събужда,
Ти си искрата, която ме държи жива,
Ти си цветето в моите коси,
Ти си морето, каращо ме да настръхна
Всеки път щом зърна го,
Ти си огънят, бушуващ в сърцето ми,
Ти си всичко, което искам…
А ти дори не ме забелязваш,
Ти дори не знаеше за моето съществуване.
А аз бях там – до стария дъб,
И те гледах, и гледах…
Ти също ме гледаше,
Но ти виждаше през мен,
Аз за теб бях просто сянка…
Но ти никога не разбра,
Не отвори сърцето си за важните неща,
Не разбра моята душа, не разбра мен,
А аз просто исках един свят,
Свят без лъжи, грим и пози,
Свят само за нас…
Просто ти и аз сами в безкрая…
Но ти избра лъскавия окалян свят,
Свят, където парите са любов,
А сълзите - позор…
И продължаваш да гледаш в мен,
Но аз вече не съм до дървото.
Аз съм пролетта около теб,
Небето над теб,
Кръвта във вените ти,
Слънцето в очите ти
И мисълта в съзнанието ти.
Но ти отново виждаше през мен,
Отново не знаеш за мен,
Отново си далеч от мен…
Но този пък завинаги!
Аз не исках да съм прашинка,
Аз исках да съм всичко…
Сега го постигнах,
Но ти отново си далеч.
А можеш само с едно докосване
Да ме почувстваш,да ме усетиш.,
Можеш, но не искаш…
Сега аз съм там – в безкрая, но без теб.
Аз съм онази звезда, която свети най-силно
Щом вдигнеш очи към нощното небе…