2 нояб. 2021 г., 09:58
Светът е като пъстра тишина
зад маската която се е скрила.
Усмивките - потънали в мъгла,
която от сълза се е родила.
Но пъстрото не може да боли.
Невидимото може да се чувства.
Наученият вече да мълчи,
на ненаучения искрено съчувства.
Светът като камбаната е глух,
разкайването сякаш е нарочно.
Кому е нужен ек, щом има слух
да слуша пъстротата непорочна? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация