daik (Георги Динински)
356 484
15 авг. 2005 г., 00:09  

Видях ловците! 

  Поэзия » Гражданская
926 0 5

Видях ловците!
Без гости от града.,
-в ръката пушката, на рамото торбите,
през синори къпинови вървят.
Самотен изстрел за разтуха
бразда отваря в спечената тишина
и капки кръв отекват глухо
във шипката –не криеща сърна…
Сено в хранилките щом сложат,
в полузабравен ритуал,
небето свъсено ще разтревожи
запаленото огънче със пушек бял.
Цвъртейки във жарта ще протестира
сланината наложена със праз,
а греяна ракиика ще намира
в душите им изгубения глас.
Ще заечи във буките отминалото време
на верните жени и смелите мъже:
Биляна пак платно ще бели
а Миле Попйорданов болен ще лежи.
Със “Бално”-то (неказаното пред юначе)
под вежди взорът ще тежи,
за своето ИнджЕ гора ще плаче,
сокол за брата ще тъжи,
…
реката спомени ще влачи..
…
а надвечер жената ще гълчи,
хлапетата зарадвано ще скачат…
Стъписани в предлунните лъчи
над одър топъл ще прекрачат
красиви Български жени,
непобедими Български мъже…
Ще правят нанизи от звезднитните мъниста,
от родната земя ще изплетат въже,
на него ще завържат люлка чиста
в която ще проплаква Българско дете!


 

© Георги Динински Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Как не съм писала нищо още?Супер е!
  • а коментара си го наричам на мене и си го пазя
  • да Казанлък така омайва, че трудно можеш да си тръгнеш и винаги се връщаш, поне за мене няма друго място, където така да се чуствам у дома си в България! "който не е пил казанлъшка гюлова ракия, - той нищо не знае, от нищо не отбира. Ах ти, моя люляно, ти казанлъшка гюлова ракийко! В твоите алкохолни искрици се скриват стотина тома из най-знаменитите епохи на българската история,..."
  • Живееш в едно от най-красивите кътчета на България.
    На Тунджа завоите...
    Нека ти разкажа как
    от "пикльовци"-те ставахме момчета:
    За щипките ловяхме рак
    с пиявици окичени до коленете.
    И от чували правехме капан
    -Под Бузовград в голяма бара
    щипоци, клен, шаран
    заклещвахме в шавара
    Пък слънцето по наще гърбове
    какви лунички ни издраска…
    Ама такива светове
    не мога да намеря днеска !
    Вековното дърво на прелеза при Ягода,
    досущ като герой на Чудомир
    когато няма друга работа
    от всеки минал прави си сеир
    Там как миришат тези рози…
    попиват го сакъзче и латинка- всеки стрък...
    май пак ще се наложи
    до там да бия път




  • копнея да го преживея
Предложения
: ??:??