Видях я

Елиза13 (Мария)
237 838

5 мар. 2020 г., 07:55

Поэзия

644 0 2

Видях я във безветрието на деня,

заровена в предверието на тревите.

Изгубила посока, празна, без душа,

ранена майка гледа към звездите.

Корава, ледна тишина застиска

звука в гърдите. Безплътно каменна

тъга между ребрата ѝ подтиска,

без жал превила крехки рамена.

С поглед вкопчен в синия покров

разкъсано сърцето ѝ кървеше.

Невидими води изтласкаха любов

неземно топъл лъч сърцето ѝ зовеше.

Видях я в парка не след много дни,

лицето ѝ светлееше красиво в пламък.

Сърцето си раздава без да се скъпи,

Надеждата познала в тежък залък.

Видях я, в парка не след много дни

играеше с децата заровена във пясък.

Звездите слезли грееха от нейните очи,

целуваха мъничетата с мек отблясък.

Елиза13 (Мария)

2020-03-22T14:24:46+02:00

Благодаря, Георги! За в бъдеще ще имам предвид препоръката ти.
генек (Георги Коновски)

2020-03-06T13:01:10+02:00

Добре е.
Неискан съвет . замени "във" с "в" при първия стих. Ритъм!