Вие, господа, съсипахте народа.
Вие го оставихте без хляб и сол.
Вие, господа, сте крастава порода!
Баща си ще оставите и бос, и гол.
Прогонихте децата наши, мили,
останали без вяра в своята страна.
Сиротни своите гнезда са свили
и в тях ще раснат нашите чада.
Поробени от банки безпощадни,
живеем плахо в страшна тишина.
И само ежемесечните дажби,
припомнят, че сме живи същества.
Осквернихте даже светите гробове,
посегнахте на български борци.
Угасихте стари пламнали огньове,
поругахте ярки светила, творци.
Ние ще се борим вечно бодри!
С вяра в собственото си добро.
Ще издигнем паметник свободни,
ще забравим всяко ваше зло.
© Иван Иванов Все права защищены