От песните на виещите вълци
кръвта ми се смразяваше преди
и всички сочиха ме с пръсти:
„Онзи, с невъзможните мечти. ”
В мен бушуваха потоци,
толкова въпроси бях задал,
нозете ми охлузени и боси,
обичта на никого продал.
Бродех в моите копнежи,
свежи, като морски бриз,
живот ми вдъхваха, надежди,
мислите ме викаха на бис.
© Георги Георгиев Все права защищены