29 сент. 2011 г., 12:52

Вихрушка 

  Поэзия
5.0 / 5
1014 0 11
Шумят върховете от студ посивели,
вихрушки огъват млади ели,
в любовна прегръдка корени сплели,
като сплав от огнени лъчи...
Завихря се буря - избухва пожар,
малка шишарка от клон се отчупи,
застина в смирение - полет и чувство,
изгоря във среднощната жар.
Вятърът свири в клоните стари,
вплели жили като в юмрук,
по кората тече им смолата бяла,
като кървави сълзи, тежки, без звук. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Все права защищены

Предложения
  • Бурная ночь. Красивая ночь. Луна уходить. Ах, мечты! Ах, мечты! Ах, мечты! О! Тебе я вижу в свои сны...
  • Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...

Ещё произведения »