Виж ме, най-после,
обичай ме, моля ти се...
Къде да отида?
Къде ще ме извика тя?
Коя е тя, тази вечер?
Ти ли ще си тази, дето ще ме лъже пак?
Давай!
Направи се, че имам значение, използвай ме...
Тази вечер е твоя, наша няма начин и да бъде,
аз нямам значение, нямам сила да взема решение,
да те оставя не мога,
а ти никога няма да си моя,
нито ти, нито друга,
самотата е моята бъдеща съпруга,
да - вземам я,
целувам я и вечно ще живея с нея...
Остава се пак надежда, но тя пак не ме поглежда...
© Атанас Къшев Все права защищены