7 сент. 2010 г., 20:39
Не ми разваляй, моля те, пейзажа.
Разчупвам мисленето си, когато фантазирам.
И искам всичките клишета да размажа
като мухи, нахално пиещи от моята чиния.
А ти обичаш светнатите лампи
и преките, некомплицирани значения,
и думите оголени, без щампи.
И не признаваш мислените провинения.
На кръстоносен поход срещу теб
ще тръгна.
И ще заключа светлото ти. Цялото.
А твоята праволинейност ще закръгля. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация