3 июн. 2007 г., 10:37

ВИЖ ПОСЛЕПИСА 

  Поэзия
937 0 6
Градината. Дървото. Плодът. Змията.
И онези двамата с тях.
Грях!

Да, но без тях
нямаше да има ДвамА.
Щяха да са просто евата и адама.

Привиждам ги.
Завиждам им.

ПОСЛЕПИС

(Yскам тE днеS)

кажи го,
няма гръм да те

у-ДАРИ, я!

 (чакай снимка)
((но първо трябва да я направя хубава))
(((като мен)))

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Само да си довърша мисълта:

    Пепи, за Леонардо-то... не знам... не просто благодаря, ами направо МЕРСИ !!!

    Дари...

    Люси, скоро не съм ти гледал снимките, трябва да отскоча!
  • Абе...
    Имам к'во ощи да рикъ, 'ма съм на раута (работа).
    Още една - много голяма - за по-малката (неспокойната) фея.
    Доскоро
  • хубав! < Туй ще го запомня. Благодаря!
    шега < Аз пък бях сериозен.
    имъничкопоразвълнуван

    Ще ме зарадваш, ако продължиш да пишеш както се случи.
    Не че си длъжна да ме радваш де...
  • '''' - туй са ти апострофите. Извадих ги да ги анализирам малко. Засега установих, че са четири.
    Та какво искаше да ме питаш?
    Аз пък щях да те питам, четеш ли есета?
  • Уаууу!!!
  • Леонардо, Дерито е за завиждане.
Предложения
: ??:??