Виждах повече обич отколкото имаш

15 окт. 2011 г., 21:10

Поэзия

661 0 3

Мислех, че ти си различен със всички,

не зная и как се излъгах жестоко.

Може би аз те разбирах различно...

(а ти си отблъсквал приятели много).

Другите вярваха в тебе, че има

ненавист, която душата разяжда

и гняв неразумен, стаяван с години...

А тя, неразбрана, е болна от жажда.

Жадуваш за обич, която прощава

и на омразата пътя препречва.

Жадуваш за някого, който остава,

когато във теб изтъкан си от грешки.

Вярвах за теб, че наистина можеш

да обичаш, да плачеш, да страдаш от болка

и че края на злобата сам ще го сложиш.

Но чаках те дълго и чакам, но колко?!...

Аз съм виновна, на мен се присмивай

и хората също така ще направят.

Те бяха прави, а ти си отивай!

След теб ще се уча крачки да правя...

Опитах се твоята стряха да бъда,

но тръгвам сега и недей да ме спираш!

Животът ми с теб се превърна в присъда...

Виждах повече обич отколкото имаш!

alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2011-10-16T11:18:20+03:00

"Живота ми с теб се превърна в присъда..."
Харесах!
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

2011-10-16T09:52:55+03:00

Страхотно! Даде ми идея и за заглавие " Когато се срутваха стрехите..." Благодаря ти! Зем.
Bloom (Веси Василева)

2011-10-16T08:50:12+03:00

Уау!!!! Много ми хареса!