Виждал ли си птица на дърво,
виждал ли си как с криле премахва,
виждал ли си черните очи,
как лети към небесата.
Дълго прелетно криле преплита,
мъчи се и стене за това,
че някой нейното разбива,
че дом не ще намери тя.
Болка ли, тъга ли е това,
все пак и то сърце си има.
И то желае топлина и то кат теб залита.
Сърцата и душите са разбити на тези малки същества, но дори на пепел стрити, пак летят в безкрайността.
© Елица Борисова Все права защищены