2/ВИЖДАМ ЕСЕНТА.
Аз виждам вече есента...
Отиде хубавото лято.
Миньорна ми е песента,
тъга ми дойде във душата!
До днес се сърдех на пека...
И страдах аз от топлината,
а днес, какво да ви река,
във Слънцето пак търся брата!
Сънувам слънчеви лъчи,
ятата птици в синевата
и гледам със отворени очи,
ще се пръждоса ли мъглата!
Кога фъртуната ще спре.
И листопада ще престане.
И есента ще разбере,
че искам лято да остане!
17.09.2014г. Драгойново
© Христо Славов Все права защищены