Виждам твоите мисли,
това са тъгата, болката, но и любовта,
за мен си мислиш, нали?
За мен или за празните мигове,
без бъдеще, без минало.

Виждам твоите  мисли,
това си ти, твоя егоизъм, но и тя,
за мен вече не се сещаш, нали?
Само тя, моето копие,
с фалшива душа и празен поглед.

Виждам твоите мисли,
това са само мечти, сънища, но и малко истина,
за нашите дни си мислиш, нали?
За нашите дни или за тъмните нощи,
без слънце, без луна.

Виждам твоите мисли,
това са лъжа след лъжа, но и аз,
за мен си мислиш, нали?
За мен или за лъжата,
скрита под изкуствената ти душа?