Знам има спомени, облечени в сълзите ни
има мечти, съблечени от усмивките им...
има сълзи, превърнати в лъчи и усмивки...
и страхът отново да обичаме губи се...
Някога бях загубила гласа си, цветът му
дори и смисъла да споделя нещо с него...
И само с една песен, само така слушайки те
само с един поглед от шепоти и вопли...
Мога да почувствам тези мигове запазени
завинаги в сърцето, който не си отиват...
Истории, който носят в себе си... магията
да бъдат приказни, но по - истински от всякога, ...