Викът на птица утринната тишина раздра…
Събудих се от жалния й писък.
Нима умира в този час сама,
когато слънцето в небето се провира?
Опитах се отново да заспя,
затворих си очите, ето.
Но виждах аз на птицата скръбта,
и чувах нейната молба за помощ…
Затичах се навън, протегнах си ръцете,
да я стигна, че ужасът
стремглаво към земята я понесе,
но кръв се стичаше от нейното сърце… ...