Господи, толкова много ли искам?
Свиди ли те се, какво?
Две глътки кафе всяка сутрин.
Всяка заран - надежда.
Всяка вечер - подслон.
Господи, толкова много ли искам?
Две нежни ръце обвити.
Усещане на жена
Очи - да се удавиш, Господи.
Толкова много ли искам?
Много ли е това?
Господи, спомням си дните
Когато имах крила и всичко бе толкова просто.
Върни ми очите от едно време, Господи.
Очите върни ми
Светлите.
Господи, толкова много ли исках, та се отвърна така.
Две глътки кафе всяка сутрин.
Две глътки кафе всяка сутрин
С малко надежда, и малко човещина!?
Господи, само въпроси задавам
И сам даже не се търпя
Не слушай ти мене, грешния.
И без това не ме чуваш.
Карай я някак си там, Господи.
Карай я някак си там.
© Svetoslav Vasilev Все права защищены
Поздрави!