yotovava (Валентина Йотова)
2645 22377
27 окт. 2021 г., 17:34  

Вик от изповедалнята 

  Поэзия » Философская
322 2 8

ВИК ОТ ИЗПОВЕДАЛНЯТА

 

В ума ми вие гладен единак

и с дрипав шал луната е повита.

От първите зори до късен мрак

кънтят безспир в душата ми копита.

 

Как всеки ми е изповядвал грях –

и аз съм кът уютен – в дъжд и в суша.

Но никой и до днес не е посмял

поне веднъж и мене да изслуша.

 

Споделям всяка скръб и тържества,

закусвам често с мрачните ви мисли.

И те ще пръснат моята глава.

Наема ли се някой – да почисти?

 

О, спрете най-накрая този хленч –

каймакът звезден вкисна многократно.

Издигнала бих необхватен бент –

да удържи прибоя на тъгата.

 

Не е безкраен земният ми срок –

и до секунда знам, че преброен е.

Достатъчна е капчица любов –
и вички грехове ще са простени. 

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??