19 мар. 2007 г., 16:55

ВИНА 

  Поэзия
684 0 1
Как блъска в мен, руши,
съсипва всичко и кърви,
как рови с остър нож,
гост нежелан и много лош.
Вина убива съвеста ми,
прощава и вини греха ми,
вина тежи в сърцето като камък,
с лекота съсипва кристалния ми замък.
Виновна ли съм за това,
че останах пак сама,
сама, макар и с тебе вечно,
сърцето ти сега е тъй далечно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Кичукова Все права защищены

Предложения
: ??:??