Вина

17 янв. 2007 г., 23:43

Поэзия

551 0 2

Навярно утре аз ще се събудя,обгърната от самота.
Навярно ще съм и по-силна,каквато не съм била досега.
И болката ми не познаваш,и моите сълзи...
А когато ме видиш на върха теб дали ще те боли?
Мисля и за вчера,и за онзи ден...
Ти наистина бе щастлив със мен.
А каква бях аз?
Истина ли бях или лъжа?
Потъпкана ли бях или с високо вдигната глава?
Дали още помниш що е любовта?
А дали помниш мен и аз ли бях това?

Вече се събуждам,около мен-тишина...
Въпрос без отговор,раздяла без вина?!

Вина

Свързани произведения

Комментарии

Предложения