Винаги си казваме, че живота ни учи!
Винаги казваме... знам за това.
Но никога не сме готови
да нараним свойте сърца.
Родени сме с вяра... вяра
в доброто и любовта.
Закърмени, че ни чака добрият живот.
Но всъщност живота е мъка, плач и тъга.
Той е коварство... не само игра.
Защото във него все някой понася
болката стара от любовта.
Казват по силни сме ставали!?
Когато ни мачка живота... не знам.
А как ми се иска да пиша за любов,
любов единствена и съкровена.
Но всъщност рядко се случва по пост
да намериш и то истинската и чиста любов.
© Ангел Все права защищены