Прегръщам те с ръце
от хиляди мечти.
Целувам те
със жадни устни-спомени.
И по пътечката-съдба
отново цъфваш ти
и пак в душата ми
е пролет.
Гнездо от радост
свива пак страстта
и вярвам ти,
и те желая лудо.
И сякаш е измислица
смъртта
и заедно с теб
винаги ще бъдем!
© Веселка Стойнева Все права защищены