magit0 (Магдалена Гроздева)
3 7
18 нояб. 2015 г., 20:22

Винаги до нас е любовта 

  Поэзия » Любовная
426 0 2

... И тръгна тя да търси любовта.

Омръзнало и бе да живее сам-сама.

Върви по улиците на града,

измокрена до кости от дъжда,

 

надявайки се някой да я срещне,

загрижено да я прегърне и попита:

„Кого очакваш да се появи отсреща?“

и „Що ти тъй самотно скиташ?“

 

И както си вървеше в тоз проливен дъжд,

тя спря, глава надигна и замръзна.

Застанал бе пред нея хубав мъж.

Погледна го, понечи да си тръгне...

 

Но той я хвана нежно за ръката,

придърпа я към себе си и я прегърна.

И изведнъж забрави тя за самотата.

Обърна се, с целувка му отвърна.

 

И в този миг престана да вали...

Те тръгнаха да крачат из града,

сякаш никога сами не са били

и винаги до тях е била Любовта!

© Магдалена Гроздева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Димитров, това е наистина голямо признание за мен, тъй като съм сравнително начинаещ автор. Щастлива съм, че съм успяла да ти въздействам по този начин. Поздрави
  • Много благодаря! Винаги вярвам в хепи енд-а и много се радвам, че ти е харесало.
Предложения
: ??:??