Всяка сутрин слънце щом изгрява
и те целува нежно вместо мен,
със моята усмивка то ти казва:
“Здравей, любими! Добър ден!”.
А вятър щом погали твоето лице,
знай, че милват те с обич моите ръце.
И после, когато навън завали,
не забравяй, че небето плаче с моите сълзи.
Нощем виж – колко много звезди,
но като мен самотна е сред тях луната,
изпратих я над съня ти тя да бди
и да осветява със силата на любовта ми мрака.