Вятърът студен, свеж и заличаващ,

още думите ми в съзнанието ти носи .

Капките дъждовни по гърба ти падат,

като белези от моите целувки попиват и там остават.

Луната вече не поглеждаш,

от страх, че мене в спомена ще видиш.

Слънцето игриво в очите ти блести,

ала търпеливо от парене не затваряш очи,

знаеш, че мене отново там ще видиш ти.

Сънят отдавна от тебе избяга,

ала сякаш щастлив си от факта -

знаеш, че той само мене донася.

*  *  *

Със сладката си жизненост

животът до болка в тебе всичко ще гори!

При всяка наслада, затваряйки очи,

пред себе си мен ще виждаш ти!

Привидно щастлив ще бъдеш с други,

но единствен ти ще знаеш, че се луташ между заблуди!

Тръгвайки по всеки път със знак “Напред”,

на асфалта, вместо знак, ще виждаш моя силует!

Ако тези мои думи впоследствие окажат се лъжи,

при тебе вечно смирена ще остана, обещавам ти!

Но, ако тези мои думи пресъздават само истини,

до мене няма с поглед да се доближаваш, ОБЕЩАЙ МИ ТИ!