6 мар. 2024 г., 21:37

Винарна 24 

  Поэзия » Другая
391 2 6

 

 

 

 

 

От трепетни прозрения за нежност

последно каберне ще си налея.

Споделяйки с вечерника копнежи,

душата на бутилката ми пее.

 

Разбира се, не ми е нужна доза.

За тези маскаради дами канят.

Обяздвайки салонни еднорози,

богините са луди и пияни.

 

Разбира се, бих пийнал пак и още.

Едва ли после ще се случи чудо.

Говорят си самотниците нощем

с римувани предчувствия за лудост.

 

Но късно е – не ми пречете, моля!

Обичам този сън със Евридика.

Готов съм за последната си роля,

когато боговете ме повикат.

 

 

© Ради Стефанов Р Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??