Винена поляна
Сварог долу, а Селена горе : на езическа поляна
легнали в тревата хладна покрай огън млад, китарен,
нищо, че дъждовник може върху ни да пролази,
само мечка да не ни настъпи, че ще ни премаже.
Огънят с дима си пише любовта си към звездите,
думите едва му сричам - пълни са с мъгли очите,
пълна е с мъгла главата, с пух - краката и ръцете,
и луните ми са много, и звездите ми кокетни...
Вулканичното червено в ганимедови бутилки
заедно с планински хлад, остър дим и дъх на билки
думи луди, луди думи във гърлата ни налива ...