Гроздове тежки, лилави въпроси,
ронят се, ронят във лина,
женски нозе премалeли и боси,
ще ги превърнат във вино.
И ще кипи, ще лудее ширата,
лепкаво-сладка магия,
после ще пием и лудост позната,
от лоши очи ще ни скрие.
Тихо ще съмне езическо слънце,
ще ни събуди пияни,
вместо сърце сладко гроздово зрънце,
от любовта ще остане.